Медиацията има съществени различия от съдебното производство

С влизането в сила на Закона за медиацията през 2004 г. у нас започна да се прилага алтернативен на съдебното производство способ за разрешаване на правни спорове, само чрез който спорещите страни могат да постигнат взаимноизгодно решение. Медиация се провежда при граждански, трудови, семейни, търговски, административни и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични. У нас не е регламентирана медиация по наказателни дела.

Медиацията е процедура на подпомагани  преговори, в която трето независимо и неутрално лице – медиатор, подпомага спорещите страни да намерят взаимно приемливо решение, което да удовлетворява интересите им. Медиаторът е специално обучен да води преговори за постигане на споразумение. Много е важна и мотивацията на медиатора за извънсъдебно уреждане на спора между страните и вътрешната му убеденост, че и най-лошото споразумение е по-добро от най-доброто съдебно решение. Макар че процедурата се води неформална, в нея има етапи, но те не са така ярко изразени, както в съдебното производство. Медиаторът е длъжен да бъде безпристрастен през цялото време на срещата, не е позволено да дава правни съвети и да натрапва свое мнение. Забраната за правни съвети не означава, че медиаторът не следи за законосъобразността на клаузите в споразумението – споразумението в медиация трябва да е съобразено с императивните разпоредби на законодателството ни и с добрите нрави. Решението по спора се взема от страните, не от медиатора. Както адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето, така и медиаторът е длъжен да пази в тайна всичко, което му е станало известно по време на процедурата. Особеното в случая обаче е, че и другите участници имат същото задължение за поверителност. Правата и задълженията на медиатора и страните в среща по медиация се уговарят в споразумение, което се подписва преди началото на срещата. Ако в процедурата участват трети за спора лица, те подписват декларации за поверителност. Медиаторът подписва декларации за безпристрастност. Ако по време на процедурата медиаторът усети, че взема страна, е длъжен да се самоотведе и да обяви причината. Процедурата се провежда при равно участие на страните – ако едната се яви с адвокат, и другата трябва да направи същото, в противен случай медиаторът не започва процедурата. Същото се отнася и ако едната страна доведе трето лице, това трябва да направи и другата, за да започне процедурата. Важно правило в медиацията – процедурата трябва да протича ЕТИЧНО.

За участие в медиация не са нужни специални правни знания на страните. Затова страните често се явяват без адвокати. Медиаторът разяснява клаузите преди подписването на споразумението за медиация и обяснява, ако има въпроси по него. Споразумението за медиация е различно от споразумението, което подписват страните след успешна процедура за уреждане на спорните им въпроси. В споразумението за медиация медиаторът е страна, а в споразумението между страните за уреждане на спора им – не. Съгласно Закона за медиацията споразумението, сключвано от страните по спора при успешна процедура, трябва да съдържа определени реквизити – сред тях задължително се посочва началото и края на процедурата, както и данни за медиатора, провел медиацията.

Преди започване на процедурата медиаторът разяснява и основните принципи на медиацията, как протича процедурата, правата и задълженията на всички участници.

Медиация се започва и приключва винаги в обща среща. Често медиаторът използва и отделни срещи с еднаква продължителност и редуване между страните по спора. Тоест ангажимент на медиатора е да спазва равенството в участието на спорещите. Медиаторът преценява кога отделните срещи са необходими и кога не. В търговска медиация винаги има отделни срещи, докато в семейна медиация понякога цялата сесия протича в обща среща. Всичко, което му се казва в отделна среща, остава поверително между медиатора и страната, която е участвала в отделната среща, освен ако същата не заяви изрично, че нещо от споделеното може да се каже и на другата страна. В началото на всяка отделна среща медиаторът винаги напомня за поверителността, а в края й пита какво от всичко казано остава поверително и какво може да сподели с другата страна.

Единствените следи, които остават от проведената процедура, са заявленията за започване на медиация, споразумението за медиация, сключвано в началото, декларациите за безпристрастност на медиатора, декларациите за поверителност на трети лица, протокол за начало и край на срещите и споразумението за уреждане на спорните въпроси между страните.

Медиацията има съществени различия от съдебното производство, които ще изложа по-долу.

Разлика има в акта, с който приключва съдебното производство и успешната медиация. Съдебното решение е властнически едностранен акт, който с влизането си в сила придобива сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и в определени случаи има конститутивно действие. Конститутивното действие се изразява в предизвикана едностранно от съда промяна в граждански, търговски, трудови и семейни правоотношения.  Успешната медиация приключва със споразумение, което означава, че ако спорът е бил между две страни, както е в повечето случаи, същите доброволно и съгласувано един с друг изявяват воля бъдещите им отношения да се развиват по определен начин. Тоест докато в отношенията между съд и страни има отношение на власт и подчинение, медиацията  е основана на доброволност, равенство и свобода на договаряне в рамките на Закона и добрите нрави. След влизането в сила на съдебното решение някой винаги е недоволен, а след споразумението, постигнато в медиация, всички са удовлетворени.

За участие в процедура по медиация са нужни съгласията и на двете страни по спора, за разлика от съдебното исково производство, което започва по инициатива на ищеца, а ответникът се оказва притеснен и въвлечен против волята си в делото. Съдебното производство  може да приключи с решение дори при пълна пасивност от страна на ответника или при последваща пасивност от страна на ищеца, докато в процедура по медиация е нужно и двете спорещи страни да участват активно. Тоест целта на медиацията може да се постигне само ако и двете страни правят нещо, за да разрешат спорните въпроси извънсъдебно.

Срещите по медиация се провеждат в удобно за страните време, след съгласуване с тях. За съдебните заседания съдът изпраща призовки и налага едностранно ден и час за провеждането им. Освен това процедурата по медиация се провежда в дискретна и предразполагаща обстановка, за да се чувстват участниците комфортно, сигурно и спокойно.

Съдебното производство е състезание между страните кой ще събере повече доказателства в защита на твърденията си. Тоест процесът прави ищеца и ответника противници и сигурни врагове. Процесуалната роля на ищец и ответник зависи от обстоятелството кой е поел инициативата за образуване на дело, а не от това кой е по-прав. Практиката показва, че често ответникът има насрещни искове, които не е предявил първи по някакви причини, ищецът го е изпреварил. Фактите с правно значение се доказват в процеса. Не винаги истината може да бъде доказана, а съдът съди и решава само въз основа на събраните доказателства. Доказаните факти за съда са осъществени факти и обратно. При доказването на определени обстоятелства с правно значение понякога са нужни специални знания, с които съдът не разполага. Затова се използват заключенията на вещи лица или т.нар. експертизи. Съдебните експертизи са скъпи и когато заключението е непълно или се оспорва, се налага допълнителна или повторна експертиза. Ако страната няма средства да внесе предварително определения от съда депозит за експертиза, тя не може да докаже основателността на исканията си. А недоказаните твърдения са неистинни за съда. Тоест съдебното решение може да се окаже несправедливо и състезанието да спечели не по-правият.

За разлика от съдебното производство в медиация спорещите не се състезават, а си сътрудничат в търсенето на справедливо решение. Не се и събират доказателства, което намалява значително разноските. Т.к. не се събират доказателства, процедурата е поверителна. Поверителността предразполага участниците да са искрени. За разлика от съдебното производство, в което признанията на факти и искания на насрещната страна винаги имат правни последици, в медиация поверителността гарантира обратното.

В съдебното производство всичко е строго формално, всички процесуални действия на съда и на страните се извършват в писмена форма, заключенията на вещите лица се предоставят на разположение в писмена форма поне седмица преди заседанието, свидетелите дават устно показания, които обаче се записват в писмения протокол. В процедура по медиация формалността е ограничена заради поверителния й характер. Протоколи се водят само за началото и края на срещата, без да се записват изявления на участниците.

Освен това съдебното разглеждане на спора отнема много време. Първоинстанционните решения се обжалват. Разглеждането на делото във всички инстанции е свързано с много разноски. За разлика от съдебния спор медиацията е бърза и евтина. Споразумение страните могат да постигнат за няколко часа.

Най-големите предимства на медиацията пред съдебното разглеждане на спора  са  липсата на стрес и свободата на избор и решение.

Единствено в медиация могат да се вземат т.нар.ТВОРЧЕСКИ РЕШЕНИЯ. Съдът не разполага с възможност да постановява такива.

Медиацията е процедура, в която се зачита всяко мнение, чувство и потребност и в която гласът на всеки участник е важен. Споразумението между страните в медиация е израз на проявено разбиране колко важно е спестеното време и диалогът и какъв прогрес за обществото е използваната договорна свобода. Медиацията е напредък в мисленето и доказателство за лесното и добро време, в което живеем.

“И най-лошото споразумение, постигнато чрез медиация, е по-добро от най-доброто съдебно решение.”