В списания, вестници, по телевизията, в книги, видеа и реклами всички хора са успели. По някакъв начин те са постигнали баланс в живота, било то с „Активиа“ или без нея. Хората от екрана и тези от лъскавите списания са костюмирани, винаги усмихнати и солидно изглеждащи. Комуникират чрез визията си само и единствено успех, в пълния смисъл на думата – работа, семейство, приятели.
Тази визия може да бъде много стресираща за обикновения читател. Особено за човек, който няма същите качества, но горещо желае да ги притежава. Изведнъж, той се депресира, неусето губи реална представа за себе си и реалния свят, а желанието за успех се превръща в болна амбиция.
Факт е, че има успели хора и е страхотно, че медиите ни ги излагат на показ и читателите могат да се поучат от тях. Все пак по-добре от нищо. Но онова, което никой не споменава е през колко усилия, несполуки и трудни мигове са минали тези хора. Никой не споделя за моментите, в които са изпитвали колебания и за тези, в които не са имали сили да продължат. В списанията и по телевизията успелите хора имат един път, който са извървяли гладко и спокойно. Едва ли в действителност нещата стоят точно така.
От тук идва и една друга лъжа, която читателят възприема подсъзнателно – да успееш е въпрос на късмет и диплома. Имаш ли тези две неща, няма проблем.
Мисля, че онези, които се интересуват от успехите на другите, трябва да имат едно на ум, че със сигурност, успехът за тях не е дошъл „ей така“. Много труд, пот на челото и мислене, безсънни нощи и лутане. И, ако все още търсите рецептата за успех – това е тя! Трябва да извървите един труден път, да се колебаете и да вземате решения. Да учите и да мислите. Да адаптирате и моделирате. Да планирате. И най-вече – да грешите. Защото всяка грешка е опит, а всеки опит – успех.
