Етнически и културно аспекти на Горна Джумая преди освобождението

No Comment 13 Views

  Горно-джумайската каза е разпокъсана   по котловината, населена   изключително с българи, от която една голяма част помаци.

Помаците населяват две села в подножитетона Рила: Осеново и Церово, едното село на десня бряг на Струма, а другото в подножието на Влахина планина. Те служат като връзка на пианечките и малешевските помаци. Те съставят незначителен процент от населението В културно отношение те стоят ниско както българите, но в икономическо отношение са поставени по- добре.
Власите най- вече са овчари с изключение на тези, които живеят в града, останалите нямат установени жилища и се местят според времето и количеството на тревата за овцете им. Всички са под екзархийското ведомство.

Поминъкът на населението по долината на р. Струма се измерва най- вече в земеделието. По- голямата част от нея е собственост на бейове от Горна Джумая и на помаците от Симитли и Крупник. Християнското население п долината и доста сиромашко и угнетено.
Планинските жители се поминуват главно със скотовъдство. През времето на руско-турската война живата стока била съсипана, било от глад или по ангарии. Поради несъразмерните данъци и от лошото им събиране населението не могло да се оправи доста време след войната. Селяните останали бедни, като своите братя в плодородната долина.

След войната от 1877-1878 г. Турскара държава изпаднала още по голяма икономическа и политическа зависимост от западноевропейските капиталистически страни. Нейните граници се отворили по широко за чужди капитали , които под-различни форми (като акционерни дружества или като търговки фирми или предприятия). Извличали големи печалби. Турция тръгва по бързо по пътя на капитализма – засилва се стоковото производство в чифлиците, развиват се занаятите и търговията. Поставя се начало на фабрично производство.
Промените които станали в Турската държава от 1879 г. до 1912 г. твърде силно се отразили върху живота на Горна Джумая. През този период градът започнал да се издига главно като гранично админастранивно-военно средище. На 5 километра от турско-българската граница в града и неговата околност били настанени около 11 хил. турски войници. Засилена била и администрацията . Построени били една голяма административна сграда в център на награда- конакът (дн. Окръжен съд), и казарми на няколко места, където сега е ловния дом(на Делвинския рид) и в селата Грамада , Бистрица и Клисура.

Горна Джумая

Струпването на големи войскови части увеличило рязко търсенето на продоволствени стоки , дрехи и др. От тук се снабдява цяла погранична служба то Родопите до Деве баир. Това станало причина в града бързо да се развиват различни занаяти и търговията. Започнал нов приток на преселници от селата към града. И до сега са запазени фамилни имена които напомнят за селата от които са дошли семействата.
В обущарството например настъпило истински разцвет. Отворени били 20 обущарници. След 1980 г. дошли 10-15 шивача от Крушево. Първоначално те дохождали като печалбари , а след това са се заселили със семействата си тук. От село Бистрица дошли кацари , а от Разлог грънчари.
Икономическото и националното потисничество на турците принудило българското население на Горна Джумая да продължи започналите от по-рано освободителни борби с още по-голяма решителност и сила.

До Руско-турска освободителна война Горна Джумая в Черковно отношение е спадала към Самоковска епархия под ведомството на Българската екзархия. След това обаче Мелнишкия Гръцки владика успял да я подчини и да си присвои правото да нарежда черковните и училищните работи. В Горноджумайско проникват гръцки духовници. Изобщо след Руско-турската война както цяла Македония, така и тук се засилва гръцката пропаганда. За първи път в Горна Джумая се заселват 20-25 гръцки търговци, които се стремели да насаждат гърцизма.

Горна Джумая

Населението на Горна Джумая и околията започват отново борба за духовна свобода, борба срещу гръцкия владика, срещу гръцкото фанариотство., срещу гърцизма. Тази борба имала и икономически подбуди. Гръцкото духовенство събирало от населението различни черковни данъци и налози, повече от 19 вида, които донасяли големи доходи и сам ми давали възможност да живее в разкош. Черквите притежавали различни имоти които също давали доход. Така поробеното население продължавало да изнемогва двойно иго и да води непосилна борба срещу експлоатацията на турските апаши и бейове и срещу алчното ограбване на гръцките духовници .

Източник: 7sekundi.com

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked (required)